Post by Zhulieta Mandazhieva, LL.M
20+ years of experience in financial services, payments and technology law
Част от изказването ми на форума относно предизвикателствата пред ефективното прилагане на Акта за цифровите услуги в България, организиран от Катедра "Международно право и международни отношения" на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (Sofia University "St. Kliment Ohridski") и департамент "Право" на New Bulgarian University Нов български университет. Незаконното съдържание е огромна тема. Задължени лица в контекста на Акта за цифровите услуги са платформите, търсачките и хостинг доставчиците, а дефиниционната картина в България е твърде фрагментирана и непълна. Физическите лица, доверените податели на сигнали и компетентните български институции се нуждаят от повече законодателна яснота и детайлизиране относно правомощията им. Най-голямото предизвикателство за доказване на "цифрови деликти", вкл. вреда, произтекла от незаконно съдържание онлайн, сега и в бъдеще остава непригодната към новите реалности уредба на доказателствата в българския ГПК що се отнася до метаданни, неизвестен нарушител, запазване на доказателства. Това напрежение предстои да се усилва и по линия на транспорирането на Директива 2024/2853 за вреди от дефектни продукти, включващи и софтуер, която следва да бъде транспонирана до края на тази година. Ако работата на интердисциплинарни екипи от процесуалисти, специалисти по цифрово право, вещи лица и представители на съдебната система не започне веднага, българските потребители ще бъдат ощетени от липсата на модернизация по ГПК в частта електронни доказателства и несигурността по отношение на чувствителните търговски данни, потенциално подлежащи на разкриване в подобни дела. #DSA #eEvidence #tortlaw #illegal content
Video Content