Post by Stan Tanev

Голямата заблуда за бъдещето на труда. Работим ли по-малко, когато ставаме по-богати? Икономическият растеж сам по себе си не кара хората да работят по-малко. Това, което определя колко работим, са институциите. Изследването "Global Working Hours" на Amory Gethin и Emmanuel Saez (2025) анализира данни от 160 държави, обхващащи 97% от световното население, както и исторически данни за повече от 20 години в 87 държави. Едно от най-разпространените вярвания в съвременната икономика е следното: По-богата държава → по-висока производителност → по-малко работни часове. Дълго време икономическата теория приемаше, че с увеличаването на доходите хората постепенно ще намаляват работното си време. Изследването показва друга картина. В началото на икономическото развитие работните часове дори се увеличават. Причината? Когато обществата преминават от земеделие към индустрия и услуги, хората започват да работят в сектори с по-дълго и по-структурирано работно време. Фабриките, производството и модерните услуги създават повече икономическа активност, но често и повече работни часове. Едва на по-късен етап започва намаление. Получава се не права линия, а т.нар. камбановидна зависимост: Първо развитие → повече работа. След това развитие → по-малко работни часове. Най-интересното е, че богатството само по себе си не обяснява разликите между държавите. Държави със сходно ниво на икономическо развитие могат да имат напълно различни модели на работа. Защо? Защото не само икономиката определя работното време. Определят го: трудовото законодателство; регулациите за работно време; данъчната политика; пенсионните системи; образованието; участието на различни групи в пазара на труда. Един от най-силните изводи на изследването: Не се променя само колко работим. Променя се кой работи. Възрастните между 20 и 59 години, които създават около 70% от всички работни часове в света, показват изненадваща стабилност. Големите промени идват от други групи: Младите работят по-малко, защото учат по-дълго. Възрастните работят по-малко заради пенсионните системи. Жените участват все повече на пазара на труда. Мъжете постепенно намаляват работните си часове. Общото количество труд остава много по-стабилно, отколкото очакваме. Това изследване поставя интересен въпрос за бъдещето: Ако икономическият растеж сам по себе си не води автоматично до по-малко работа, какво ще се случи с обещанията за по-кратка работна седмица в ерата на AI? Може би отговорът няма да бъде намерен само в технологиите. Историята показва, че производителността създава възможност. Но институциите решават как тази възможност ще бъде използвана. Реалността е много по-сложна. Четете в статията.