Post by Martin Petrov

Харчим над 370 милиарда долара годишно за лидерски обучения. И 75% от организациите, платили за тях, казват, че не работят. Никой не се изчервява. Бюджетите се подновяват. Отчетите изглеждат добре. И следващата година правим същото. Проблемът не е в лекторите, не е в съдържанието и не е в бюджета. Проблемът е в едно фундаментално объркване, което правим от десетилетия - бъркаме информацията с развитие. Изпращаме хора на семинар в петък, връщаме ги в понеделник в същата среда, при същите мениджъри, със същите стимули - и после се чудим защо "не прилагат наученото." Системата не е счупена. Тя работи точно така, както е проектирана: да произвежда усещане за развитие, не самото развитие. Самураят никога не е правил тази грешка. Той не е тренирал за да знае - тренирал е за да стане. Всеки ден, под натиск, в контекст, изискващ от него точно онова, което практикува. Острието, което не се изостря ежедневно, поръждясва. Лидерът, живеещ от вдъхновение от последния семинар, работи с назаем взета дисциплина. Рано или късно сметката пристига. В новата статия за Bushido Leadership 4.0 разглеждам трите структурни места, в които системата се чупи - независимо колко добро е съдържанието на обучението. И също какво реално работи, с примери от Adobe, Microsoft и данни от Harvard, McKinsey и Gartner. Като ще се възползвам тук и ще обявя, че съвсем скоро предстои да презентирам първото отворено преживяване Bushido Leadership 4.0 за лидери с натрупан опит. Заедно с Nikolay Vasilev подготвяме нещо интересно за търговци с опит и умения, което до края на седмицата ще обявим. Заедно Kristina Krantcheva подготвяме едно преживяване за хора търсещи своето развитие като комуникатори. Общото между трите, е че и трите лежат на една основа и тя е развитие в практиката през заложени цели от всеки участник и проследимост за тяхното изпълнение. И разбира се лишени от BS... Stay tuned!