Post by Iva Ivanova

Нямаше да прочета „Торто Арадо“ (Lemur Publishing), ако не беше Tsvetomila Dimitrova, но се радвам, че тя успя да ме убеди. Ако трябва да бъде назована централната тема на романа, тя не е нито бедността, нито расовото неравенство, нито дори постколониалната травма. Централната тема е принудата да принадлежиш – към земя, която не притежаваш; към история, която не си писал; към тяло, което носи повече памет, отколкото избор. „Торто Арадо“ е роман за Бразилия, но не е „далечна“ книга. Тя говори за теми, които познаваме и тук – земята като власт, трудът като капан, мълчанието като наследство, социалната невидимост като норма. И ако я четем внимателно, ще усетим колко малко граници има между „там“ и „тук“. Цялото ревю за AzCheta.com можете да откриете тук: https://boo.mk/41ishXO